Подла лъжкиня, караш ме да плача.
Мотаеш се безцелно наоколо ми
и ме гледаш как умирам.
Подла лъжкиня, нима не виждаш,
че съм жив човек?
Доволна ли си от това, как се чувстваш сега?

Опитвах се много пъти да живея без теб, 
но нямах сили да спра да мисля за теб
и няма да имам покой до края на дните ми.
Душевна болка влезе през моята врата
и не ме оставя ва мира.....
Просто не мога да свикна с нея
толкова самотен се чувствам...

Знам всичко за теб, твоето детство,
майка ти и баща ти, красивото ти лице....
Подла лъжкиня, ако си ми нужна сега, 
то е само, защото искам да ме освободиш......

Знам една, която лъже БЕЗ ДА УМЕЕ. Значи, не е подла. Ми то, всичко на тоя свят за казване ли е? А авторът готов ли е ВСИЧКО да си казва? Най-честно и не подло?

Не мога да отговоря от името на автора, нямам връзка с него, просто съм превел песента на "Grand funk" :)