Хармония

Думите летят, на своите крила,

и тихичко жужат, като пчели.

Нощта е нито твърде тъмна, нито страстна,

Луната както никога блести.

Листата падат, в цветовете на дъгата,

водата – неочаквано прозрачна.

Разхожда се обагрен в жълто-синьо

Кълвач, продава шум.

Прогнозата за времето е кратка, нито облачно,

нито прекалено ясно - просто днес,

Светът отново не е кълбо, а плосък лист, свит на две

Върху черупката на костенурка.

Едноизмерен,

застинало във кадър

виенско колело,

събрано в шепа грахово зърно.

Дочувам лекото ръмжене на малкия блестящ мотор,

Земята? Болката? Тъгата? Не си ги спомням, съжалявам.

Изтривам паметта, броячът бавно се върти,

Машината на времето лети.